SHERLOCK Bulgaria - Ключарите не спят

КЛЮЧАРИТЕ НЕ СПЯТ

Sherlock Bulgaria съществува, за да ви предостави ключарски услуги, отговарящи на най-високите професионални стандарти за сигурност на дома и бизнеса.

ПОРЪЧАЙТЕ КЛЮЧАР НА ТЕЛ. 0888 559 669

Нашите специалисти са на ваше разположение по всяко време на денонощието. Те ще ви посетят по най-бързия възможен начин, за да отключат вашата повредена врата, да поставят нова ключалка и да почистят след това.

Ключари през вековете

Ключари е имало от край време и развитието на ключарството винаги е вървяло ръка за ръка с развитието на цивилизацията. Ключарите се появяват и продължават да са тук до наши дни в отговор на зародилата се естествена нужда от сигурност, която има всеки от нас. Най-вероятно професията ключар за първи път се обособява като самостоятелен занаят в страните, където започнали да се създават материални блага – Китай, Египет, Асирия и Вавилон. Най-старите запазени изображения на ключове датират от преди 4000 години и са запазени в храмовете на древен Египет. Преди да се появят първите ключари хората се опитвали да съхраняват вещите си и да опазват домовете си не като използвали услугите на ключар, а чрез скриване, заравяне, завързване или пък просто като стояли непрекъснато до тях. Имало и други изобретателни начини да опазиш собствеността си – в дворците в Индия скъпоценностите се пазели на изкуствен остров, в средата на езеро, гъмжащо от полугладни крокодили.

Ключари в Египет

Най-старият запазен до наши дни ключ е открит при археологическите разкопки на двореца Корсабад на Император Саргон II близо до Ниневия. Този ключ е на повече от 4000 години и представлява греда от дърво, върху горната част на която е направун прорез и няколко дупки. За да се заключи вратата трябвало гредата да се вкара в „бравата”, която представлявала прорез във вратата със скоба и напречни отвори. В тези отвори се поставяли щифтове от дърво. Те преминавали и през скобата и през гредата, като по този начин вратата повече не можела да се отваря. Първите заключващи устройства били примитивни и изработени от дърво, но въпреки това работели на същите принципи, използвани при съвременните секретни патрони. Ключарите в Египет започнали да изработват ключове като правели отвори по дължината на използваната греда. Целта била щифтовете да могат да влизат едновременно и в гредата и в скобата, за да може скритият в гредата болт да излезе от нея и да освободи движението й. За да постигнат това ключът, който си поставял в отворите на гредата бил снабден с колчета с необходимата форма и дължина, така че да съответстват на щифтовете, които блокирали гредата.

Ключари в Елада

Концепцията на ключарите от древен Египет се оказала толкова успешна, че този модел заключващи устройства били възприети в почти целия древен свят. Обичайно е при разкопки да се откриват подобни ключове от Шотландия до Япония. Моделите на египетските ключари били изработвани от желязо и месинг – материали, чието обработване по това време имало висока себестойност. Така само най-богата част от населението можела да си позволи този тип древни ключове. В древна Елада имали „решение” на този въпрос. Тамошните „ключари” предпазвали домовете като използвали въжета, с които завързвали вратите със сложни възли. Завързването станало толкова разпространено, че и да днес е известен Гордиевият възел. Според поверието този, който успеел да го разплете щял да завладее Азия. Александър Македонски не успял да го направи и затова го разсякъл с меча си. По-късно и Елада се разпространили резетата – на вратата била поставяна дървена греда, която била придвижвана с кука.

Ключари в древния Рим

Ключарите в древния Рим продължили да произвеждат брави като усъвършенствали моделите, които били монтирани от вътрешната страна на вратите. При тези брави гредата, монтирана на вратата, се премествала с кука, която трябвало да се промуши отвън през малка дупка на вратата. Гражданите на Рим се обличали в роби, а този тип дрехи нямали джобове. По тази причина ключарите във Вечния град се стремели да изработват колкото се може по-малки ключове.

Секретната брава се появява в северна Италия, но според някои сведения тя е била позната и на гръцките ключари. Ключовете с тази концепция станали най-разпространените от късната римска епоха да откриването на патрона с колчетата. Не е известно името на ключаря открил секретната брава, която представя препятствия пред завъртането на ключа, така че в нея да може да се превърти само верния ключ.

Ключари през Средновековието

Средновековието е време когато се създават условия на ключарите да развият уменията се, тъй като по това време стремежът е бил ключовете не само да бъдат носител на сигурност, но и да имат естетическа стойност. Ключарите изработвали ключове с толкова много орнаменти, че често те изглеждали като произведение на изкуството.

През средните векове се появяват първите гилдии на ключари. Цялата уредба на ключарския занаят се контролирала от гилдиите – от правилата за чиракуване и изпитите за ключар-калфа и майстор ключар, до цените, на които работел всеки ключар. Гилдиите налагали и стандартите за заключващи устройства, които се използвали по това време. На всеки ключар, който не спазвал, наложеният от гилдията ред, било забранявано да работи като ключар. Така с годините занаятът ключарство се предавал от баща на син, от ключар на ключар. Тази ограничена система не позволявала на занаятът "ключар" да се развива с бързи темпове. По-изобретателните ключари от средните векове са ни оставили "иновации" като сандъците, които изстрелват ножове, произвеждат изстрели или пък отрязват пръстите на крадеца.

Ключари през Ренесанса

През Ренесанса се появяват нивата на колчетата, въведени от неизвестен ключар. Първото ниво колчета помагало щифта на ключа да запазва позицията си докато не освободи лоста и да не се премества напред или назад. Но не всеки ключар възприемал този принцип. През Възраждането ключарите произвеждали и катинари. За да се отвори катинарът трябвало да се уцели чрез завъртвания точната комбинация от букви и цифри. Тези катинари не били смятани за сериозни заключващи системи от никой ключар. Те намирали своето място по-скоро като пъзели, с които можело да се позабавляваш вечер пред камината. Но катинарът се появил много по-рано – познат бил още на ключарите в древен Китай, а популярността му се дължи на римските ключари, които го разпространили из целия тогавашен свят.

Новите ключари

През 1778 г. Робърт Барън открива сейфовата брава. Идеята му е била да използва лоста, за да затвори болта като блокира движението му ако бъде използван друг ключ. С това той започва по нов начин да използва лоста, който дотогава служел единствено, за да ограничава движението на щифта. След Барън настъпва и бурното развитие на ключарството, който оказва влияние и до наши дни. Ключари-изобретатели като Парънс, Чъб, Нюуел и Андрюс тръгват по стъпките на Барън и усъвършенстват заключващите системи, като с това дават и много повече сигурност на  хората. По това време водещите ключари влизат в остра конкуренция, което води до множество нововъведения в заключващите системи и до откриването на нови брави и въвеждането на нови механизми.

През 1784, Джоузеф Брама изложил в лондонския си ключарски магазин брава с надпис, обещаващ 200 гвинеи на този, който успее да я отключи. Това станало след 67 години. Едва през 1851 г. на изложението в Лондон най-сигурната брава в Империята била отключена от американския ключар Хобс, като за това са му били необходими цели 51 часа.

Ключари в САЩ

Ключарските гилдии, познати още от Средновековието продължавали да играят консервативната си роля на Стария континент, но нямали голямо влияние в Америка. Там всеки ключар имал достъп до модерните технологии, можел да усъвършенства като ключар като развивал познанията си по механика. Така през 1844 г. Линус Йейл, работещ като ключар в банка, открил и изработил първия секретен патрон, като използвал принципа на заключване, познат още от древен Египет. Синът на великия ключар – Линус Йейл младши, тръгнал по пътя на баща си. След като се провалил в опитите си да направи кариера като художник, той усъвършенствал патрона на баща си, и го въвел в банките, което повишило значително нивото на тяхната сигурност.

Чарлз Кортни, пра-правнук на писателя Жул Верн започнал да отваря сейфове на потънали кораби. Той станал първият ключар, който работи на 120 метра под водата и помогнал на редица корабни компании да си възстановят милиони „потънали” долари. Ключари с по-малко ключарски талант, но с повече въображение въвеждат редица бутафорни защити като например фалшив катинар служещ само, за да забави крадците.

Шифровото заключване дължи много за развитието си на Джеймс Саргент от Рочестър, Ню Йорк. Много от тогавашните ключари работели в тази посока, но той пръв създал работещ модел, с което сбъднал мечтата на поколения ключари. И до днес банковите трезори използват създадения от Саргент прототип. Неговата концепция включвала три часовника, които покривали времеви интервал от 3 дни. Трезорът можело да бъде отключван само с правилна комбинация, въведена единствено в определен ден и час.

Ключарите през XX век

С годините и с усъвършенстването на заключващите системи ключарите се разделили на две основни занятия – ключар, изработващ ключове и ключар, който поставя брави и извършва ремонти и отключвания. Постепенно правенето на брави се превърнало в мултимилионен бизнес на високотехнологични корпорации и съвсем естествено редовия ключар спрял да се занимава с него. Днес ключарят е човек, който монтира, поправя и отключва заключващи системи или изготвя дубликати на ключове.

През 1909 г. Хенри Гусман създава първата машина за дубликати на ключове. Репродукциите на ключа вече ставали за секунди и не било нужно един ключар да пили дубликатите на ръка, което естествено отнемало и много повече време. Сериозен тласък в развитието на ключарството дава автомобилната индустрия след Първата световна война. Тогава се появява и нуждата от нов модел ключове, които да издържат на вибрации. С това се появява и професията авто-ключар. А от 1926 г. ключарите разполагат и с кодовата машина, която позволява ключовете да могат да се изработват по серийните им номера.

Ключари като консултанти по сигурността

За съвременния ключар авто-ключарството е един от сериозните източници на доходи. Но наред с изработването на копия на ключове, отключване на домове и автомобили и монтиране на брави, в наши дни водещите ключари се ангажират и с повишаване на сигурността. В тази област се оценява риска и се предвиждат различни линии на защита – огради и решетки, осветление, аларми, охрана, видео наблюдение, метални врати, патрони с различни нива на сигурност, достъп с биометрични данни и т.н. Колкото повече и разнородни са нивата на защита на даден обект, толкова повече са препятствията пред уменията и познанията на потенциалните недоброжелатели. Всяка от тези защити изисква и съответната инвестиция от страна на клиента, затова е задължение на компетентния ключар да му предложи най-рационалната комбинация от защити в рамките на определения бюджет.

Има различни възможности за работа като ключарключар със собствено ателие, мобилен ключар, работещ на повикване, щатен ключар, назначен в институция. Всеки ключар може да се специализира - било то като авто-ключар или да се занимава предимно със сейфове, каси, отключвания, изработка на ключове-дубликати, с монтаж на заключващи системи и т.н. В бъдеще амбициозният ключар би могъл да стане и консултант по сигурността, но не всеки консултант по сигурността би могъл да има уменията и познанията на ключар. Но заключването трябва да бъде разглеждано само като един от елементите на сигурността защото вратата, бравата и патронът не могат да спрат крадец, разполагащ с инструменти, умения, решителност и време. Те обаче могат да го забавят дотолкова, че да се задейства СОТ, алармата или да се появят съседите.

Работа като ключар в България

Ако искате да работите като ключар вие трябва да завършите някой от курсовете за ключари и да получите сертификат за ключар от Националната занаятчийска камара или от Съюза на ключарите. Сертификати се издават и от някой производители на заключващи устройства, като понякога тези сертификати са дори още по-ценни. В България курсовете за ключар се провеждат изключително рядко и като цяло обучението се провежда като през средните векове – като се следва еволюционната последователност ключар-чирак, ключар-калфа и майстор ключар. Средният ключар в България не работи под търговска марка, а под генеричното наименование „ключар”. Ще го познаете по съсредоточения поглед, който е вперил в поредния патрон и по това, че обикновено над ателието му виси макет на ключ с многозначителния надпис „Ключар”.

Ключари през вековете | Ключари в Египет | Ключари в Елада | Ключари в древния Рим | Ключари през Средновековието | Ключари през Ренесанса | Новите ключари | Ключари в САЩ | Ключарите през XX век | Ключари като консултанти по сигурността | Работа като ключар в България

Закон за охранителната дейност

Други ключарски услуги: klyuchar-avtoklyuchar.com | klyuchar-sherlock.com

Ключарите Шерлок препоръчват още:
Франчайзинг | Нов бизнес | Ремонти | Маркетинг | Бизнес план | Шофьорски курс | Интернет реклама | Дезинфекция | Франчайзинг експо | Ключар-блог | Транспорт